Известие

Collapse
No announcement yet.

Поезия

Collapse
X
 
  • Filter
  • време
  • Show
Clear All
new posts

  • А, густо, но е бая дълго, ще видя, дали ще го научат

    Това пак е от Алиса, ама си няма пряко заглавие:
    /Луис Карол/

    Ще ти, разкажа туй, което мога,
    и разказът не ще да е голям.
    Видях аз старец във дълбока старост,
    приседнал сгърбен на един стобор.

    — Ти кой си, о, старик? — запитах строго. —
    И от какво прехранваш се, кажи! —
    и отговорът мина през главата ми,
    както вода минава през решето.

    Той каза: — Пеперуди аз ловя,
    които спят по класовете житни; —
    от тях приготвям банички с месо,
    по улиците ги продавам лесно.

    Продавам ги на хора — каза той, —
    които плуват в бурните морета.
    По този начин хляба си изкарвам.
    За бога, подарете две пари.

    Но аз замислях умен план,
    със който мустаците да боядисвам жълти
    и да ги крия зад ветрило пъстро,
    да ги не вижда никой в нощ и ден.

    И без да мога аз да отговоря на туй,
    което старецът каза, извиках:
    — Хайде, казвай как живееш! —
    и пляснах го по голата глава.

    Със нежен глас той разказа поде пак
    и каза: — Вярно, имам начин аз:
    намеря ли планински ручей хладен,
    запалвам го и гледам как гори.

    От него правят после туй,
    което наричат чисто масло за коси.
    По две пари на мен ми дават
    само за моя труд, за моите дела.

    Но аз измислях начин бърз и чуден
    да угоявам хората така,
    че те да стават всеки ден по-тлъсти,
    по-пълни, по-дебели, без пари.

    Разтърсих го добре назад-напред,
    лицето му докато посиня.
    — Я казвай, как живееш! — аз извиках. —
    И как я караш ти на този свят?

    Той каза: — Аз ловя очи на риби
    сред гъсти, буйни храсти и треви,
    преработвам ги в копчета за дрехи
    във тихата, безлунна, тъмна нощ.

    Не ги продавам за блестящо злато,
    нито за звънки сребърни пари,
    продавам ги за медни две грошлета
    и девет скоро с тях печеля аз.

    Друг път копая пресни кифли с масло,
    или залагам примки за хайвер.
    Понявга ровя хълмове тревисти,
    намирам от файтони колела.

    Тъй някак си — той ми намигна леко —
    печеля аз богатство и пари.
    И с радост бих си пийнал, господарю,
    за здравето ви чашки две и три.

    Тоз път го чух, защото тъкмо вече
    привършил бях аз плана си велик —
    да пазя от ръжда мостове яки,
    във вино като ги сваря за миг.

    Благодарих му много аз, задето
    ми каза как изкарва си пари
    и главно, че готов е да си пийне
    за здравето ми чашки две и три.

    И днес, когато аз случайно пъхна
    в лепилото големия си пръст
    или глупашки десен крак напъхам
    в обувка лява, остра като шип,
    или пък на крака ми падне
    страшно голяма тежест, камък или чук,
    аз се разплаквам, тъй като си спомням
    за оня старец непознат.

    Със нежен израз, бавен говор,
    с коси по-бели от снега,
    с лице като на черна врана,
    с очи от пламък или дим.

    Разсеян в свойта тежка гора*
    люлеещ се насам-натам,
    мърморещ нещо неразбрано,
    суетата пълни със тесто.

    И който като вол сумтеше
    в оназ далечна чудна вечер —
    старик на дървен, стар стобор

    *гоpа e мъка, гpижа а не гоpа с дъpвета, за пояснение де
    Last edited by fred; d.m.y г., 23:46.
    Alfa Romeo 156,2.0TS 98 г.
    Нагоре по стълбата, която води надолу
    sigpic

    Comment


    • Хайде докато сме на детска вълна нещо и от мен:

      Асен Разцветников
      От нищо нещо


      В стаята кандилото светеше в тъмнилото.

      Но не щеш ли, мишката скокна изпод книжката, па си лапна фитилото на кандилото, на кандилото.

      Ядоса се котката, промъкна се кротката, па изяде мишката, дето лапна фитилото на кандилото, на кандилото.

      Кой знай как се случи то, че научи кучето, та ухапа котката, що изяде мишката, дето лапна фитилото на кандилото, на кандилото.

      Щом се дигна глъчката и довтаса пръчката, та удари кучето, що ухапа котката, що изяде мишката, дето лапна фитилото на кандилото, на кандилото.

      — Ще ти стане множко то! — налюти се ножчето, та насече пръчката, що удари кучето, що ухапа котката, що изяде мишката, дето лапна фитилото на кандилото, на кандилото.

      — Стигвам те и в пламъка! — скокна гневен камъка, та изхаби ножчето, що насече пръчката, що удари кучето, що ухапа котката, що изяде мишката, дето лапна фитилото на кандилото, на кандилото.

      Чу не чу за свадата, запени се вадата, та отвлече камъка, що изхаби ножчето, що насече пръчката, що удари кучето, що ухапа котката, що изяде мишката, дето лапна фитилото на кандилото, на кандилото.

      Скръцна зъби земята, разигра се, размята, та погълна вадата, що отвлече камъка, що изхаби ножчето, що насече пръчката, що удари кучето, що ухапа котката, що изяде мишката, дето лапна фитилото на кандилото, на кандилото.

      — Брей, че племе проклето — гневно гръмна небето, та потопи земята, що погълна вадата, що отвлече камъка, що изхаби ножчето, що насече пръчката, що удари кучето, що ухапа котката, що изяде мишката, дето лапна фитилото на кандилото, на кандилото.
      166 2.0 TS - back in the game - 10x 2 164td!!
      x145 1.6 boxer

      Comment


      • Първоначално публикувано от nhg Покажи съобщение
        Хайде докато сме на детска вълна нещо и от мен:

        Асен Разцветников
        От нищо нещо


        ....
        Аааааааааааа - това го четох на глас и, повярвай ми, езикът ми се върза на зъл възел

        Много яко : )
        Grande Amore: Alfa Romeo 159 1.9 JTD
        My Red Love
        AR 145 1.4 TS - ex

        Comment


        • Първоначално публикувано от Ранобудниче Покажи съобщение
          Аааааааааааа - това го четох на глас и, повярвай ми, езикът ми се върза на зъл възел

          Много яко : )

          .Да, това на Асен Разцветников е доста интересно,
          Alfa Romeo 156,2.0TS 98 г.
          Нагоре по стълбата, която води надолу
          sigpic

          Comment


          • Първоначално публикувано от Ранобудниче Покажи съобщение
            Аааааааааааа - това го четох на глас и, повярвай ми, езикът ми се върза на зъл възел

            Много яко : )
            Моя малкия го знае наизуст, умира от смях докато го казва...
            А Асен Разцветников има много 'цветни' неща... Ще опитам да намеря и ще постна още!

            Ето:

            Щурчовата паница

            Слънце грее, тежка сянка пада под листенца от чубрика млада. На сянката Щурчо-пияница вино пие с грахова паница. Прислужва му шетлива Калинка, точи вино от шарена динка и му реже мезе и салата на червена ружа от средата.

            - Хайде сега, Калинчице китна, поиграй ми ръченица ситна, да те видя можеш ли подскочи с тоя бръчник от две пъстри плочи!

            Отговаря срамлива Калинка:
            - Не ща, Щурчо, не съм ти робинка! И без туй ми додея да служа и да режа салата от ружа!

            - Тъй ли?! каза Щурчо, млясна джука, мустака си накриво засука, па я дръпна за черната плитка и й сграби смесената китка.

            Изтръгна се Калинка тогава, па захвърли семка от кощрава, удари го със семката тежка насред гърба, под лявата плешка. Катурна се Щурчо-пияница, па си разля пълната паница, та потече река през полето и завлече долу във морето самси Щурча, чубриката млада и сто села и петдесет града!



            ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ

            Имало едно време един лимон без семе, две чушки като пушки, три круши като пуешки гуши, четири дини като крини и пет марули като кули.

            Намерило ги едно момченце, тъ-ъничко като конченце, па ги изяло и взело, че станало хе-е такова дебело!



            ЛЪВЪТ И ПЕТЛЕНЦЕТО

            Един стар лъв откраднал дълга връв, па си препасал с нея един пищов и тръгнал на лов. Не щеш ли, насреща му се задало едно петленце бяло.

            - Петленце-момченце - рекъл лъвът, - не бягай от моя път! Ти додето кажеш "фър-фър!", аз ще кажа със пищова си "гър-гър!" и ти ще паднеш убито във зеленото жито. Затова ми ела самичко насам, та кротко да те изям!

            - Ка-ак!- разлютило се петлето. - Какво ми говориш ти, животно проклето! Ами че ти знаеш ли кой съм аз и какъв е страшен моят глас? Та само като разтворя свойта гага и нощта пред мене бяга! А като кажа "клъв!", поглъщам цял лъв! И тебе ще те глътна ей сега като слива, за да разбереш, че със мене шега не бива!

            - Оле-ле, моля ти се, юначе! - започнал лъвът да плаче. - Ето, падам ти тук на колене: остави ме да поживея до утре поне!

            - Не, не, не! - отвърнало петлето, па пристъпило напето. - Ти си един лошав лъв и пиеш кръв!

            И тъй както страшният лъв, разтреперан, стоял, то казало "клъв!" и го погълнало цял. Не могло да нагълта само опашката му жълта, но това не било беда, защото то си я вчесало като брада, па тръгнало напето-напето и изчезнало далеко в полето.



            ХРАБРИТЕ ЩУРЦИ

            Хвана Меца два щуреца, вдигна лапа - ще ги лапа. Хвърлиха се два щуреца, счупиха й два мъдреца, пипнаха я за мъжеца, па извикаха ловеца - да й дере със три ножа дебелата меча кожа.

            Той одра я, не се мая, па им рече най-накрая:

            - Мога ли да ви предложа и на вас по малко кожа от любезната госпожа?

            - Молим да ни извините! - му отвърнаха щурците. - Вий на нея я върнете, че и трябва зиме, лете.

            И послуша ги ловеца, върна кожата на Меца и завчас я тя облече, и закле се, и зарече да не хапва месо вече, да се храни със тревица, да се пои със водица.
            Last edited by nhg; d.m.y г., 12:17.
            166 2.0 TS - back in the game - 10x 2 164td!!
            x145 1.6 boxer

            Comment


            • Несподелената любов


              Гора. Пътека, разклонена

              като рогата на елен...

              Една любов несподелена

              аз диря в есенния ден.



              Не е ли горе - бяла пряспа

              под облачния небосвод,

              или случаен дъжд я тласка

              в подножие на друг живот?



              Дали сега не заминава

              със автобуса към града -

              тъй както жадният за слава

              отблъсва чашата с вода?



              Дали от самота обзета,

              отлита в хладни висоти

              и в синевата самолетът

              подобно бучка лед блести?



              В секунда, равна на година,

              напразно чакам послеслов...

              Преди да дойде, си замина

              несподелената любов.


              Георги Константинов
              Ако ти е писано да се обесиш, няма да се удавиш
              AlfaRomeo 155 1.8 TS 129 к.с. 1995 г., AlfaRomeo 166 2.4 JTD 140 к.с. 2002 г. , Volvo S60 2.4D Sport 163 к.с. 2008 г. - EX;
              Opel Insignia ST 2.0 BiTurbo CDTI 194 к.с. 2014 г. (Алфа под прикритие)

              Comment


              • Супер, я и аз да се включа

                Атанас Далчев

                СТАЯТА

                Би казал, че във тази стая
                не е живял отдавна никой,
                че е заключена стояла
                с години нейната врата.
                Тук има миризма на вехто
                и прах на всичките неща,
                тук бавно времето превръща
                във прах безжизнен сякаш всичко.

                В ъглите расне неусетно
                вечерната дрезгавина
                и вехне есенното слънце
                върху килимите на пода,
                а светят жълти зимни дюли,
                наредени върху комода
                като голяма броеница
                от кехлибарени зърна.

                Какви лица ли отразило
                ревниво пази огледалото?
                То сякаш е един прозорец,
                отворен в друг предишен свят.
                Часовникът е вече млъканал
                и в неговия чер ковчег
                лежат умрели часовете
                и неподвижно спи махалото.

                Портрети на жени, които
                са си отишли от света,
                висят, от слънце пожълтели,
                окачени върху стената,
                заспала тежко върху пода,
                сънува в здрача тишината
                и цялата печална стая
                залязва бавно с вечерта.
                Alfa Romeo 156,2.0TS 98 г.
                Нагоре по стълбата, която води надолу
                sigpic

                Comment


                • Ропот

                  ***
                  Ядна ставам:
                  чичопей подсвирква.
                  Скръбна лягам:
                  спят по две гугутки.
                  Аз не мога
                  през април без тебе.
                  Знам, че само
                  цели нощи плача.

                  ***
                  Зад дантели
                  ледна е луната.
                  В пъстра свила
                  е стъклото заран...
                  Съмна вече:
                  в кърпата сълзите
                  в пролетен
                  прозрачен лед замръзват.

                  ***
                  В походите
                  крачиш без почивка.
                  Тежко е
                  без тебе да си лягам.
                  В боевете
                  вече си отслабнал.
                  Ших ти риза -
                  тя широка стана.

                  Бо Цзюй-И
                  Grande Amore: Alfa Romeo 159 1.9 JTD
                  My Red Love
                  AR 145 1.4 TS - ex

                  Comment


                  • БРях, интересно

                    Ето и от мен песен на Булат Окуджава, преводача е аматьор, така че давам и руския оригинал:

                    Докато земята се върти

                    Докато земята се върти, докато има светлина,
                    Господи, дай всекиму ти, липсващата благина.
                    Дай глава на мъдрия, на плахия - кон устремен,
                    дай пари на щастливия… И не забравяй за мен.

                    Докато земята се върти, нека бъде Твоята власт,
                    дай на властолюбивия да се навластва във сласт,
                    дай почивка на щедрия - дори до последния ден,
                    на Каин ти дай разкаяние… И не забравяй за мен.

                    Зная, всичко можеш ти, вярвам в мъдростта твоя,
                    както вярва войникът убит, че пребивава във Рая,
                    както вярва всяко ухо на неведомите твои слова,
                    както вярваме и ние самите, слепи за свойте дела.

                    Господи мой, зеленооки мой Боже,
                    докато земята върти се, учудена, че все още може,
                    докато й е достатъчно огънят и има все още време
                    дай на всеки по нещичко… И не забравяй за мене.

                    1963

                    И оригиналът

                    Пока Земля еще вертится

                    Пока Земля еще вертится, пока еще ярок свет,
                    Господи, дай же ты каждому, чего у него нет:
                    мудрому дай голову, трусливому дай коня,
                    дай счастливому денег... И не забудь про меня.

                    Пока Земля еще вертится, Господи, -- твоя власть! --
                    дай рвущемуся к власти навластвоваться всласть,
                    дай передышку щедрому хоть до исхода дня.
                    Каину дай раскаянье... И не забудь про меня.

                    Я знаю: ты все умеешь, я верую в мудрость твою,
                    как верит солдат убитый, что он проживает в раю,
                    как верит каждое ухо тихим речам твоим,
                    как веруем и мы сами, не ведая, что творим!

                    Господи, мой Боже, зеленоглазый мой!
                    Пока Земля еще вертится, и это ей странно самой,
                    пока ей еще хватает времени и огня.
                    дай же ты всем понемногу... И не забудь про меня.
                    1963
                    Last edited by fred; d.m.y г., 17:09.
                    Alfa Romeo 156,2.0TS 98 г.
                    Нагоре по стълбата, която води надолу
                    sigpic

                    Comment


                    • ДАМЯН ДАМЯНОВ

                      Август

                      Навън е пек. Навън е клада.
                      Зной августовски. Зной нечут.
                      А мен внезапно ме напада
                      един невероятен студ.
                      Необясним и непонятен.
                      Незнайно откъде дошъл.
                      И срам-не срам, със радиатор
                      се топля. Като зимен вълк
                      със вкочанени зъби тракам.
                      Дали преди мен на света
                      не е забравил, боже, някой
                      една отворена врата?
                      Дали напразно без умора
                      се мъча, мръзнейки, сега
                      след себе си да я затворя...
                      Незатворима си, тъга.
                      Ще скърцаш ти на свойте панти,
                      додето някой божи ден
                      един друг земен квартирант те
                      закрехне тъжно подир мен.
                      Alfa Romeo 156,2.0TS 98 г.
                      Нагоре по стълбата, която води надолу
                      sigpic

                      Comment


                      • roses are red, violets are blue, they'll need dental records to identify you
                        sigpic
                        днес съм в почивка ---

                        Comment


                        • Дамян Дамянов

                          Отивам си

                          Отивам си! Стремглаво си отивам!
                          Но не за мен - за друго ми е жал!
                          Орач бях - не довърших своята нива,
                          сеяч бях, но не съм я дозасял..

                          А иде нощ и сводът се затваря
                          като окото на заспиващ бог.
                          Над нивката ми мъничка и стана
                          се спусна мракът черен и дълбок.

                          Ще падна във браздата й, ще рухна.
                          За моето безбожие зловещ,
                          Той, бог, ще да ми отмъсти - ще духне
                          светлика ми - последна моя свещ.

                          Ала и аз ще си му отмъстя - ще викна
                          отдолу, под пръстта с гласа си слаб:
                          „Ти уж ме стъпка, ала пак поникнах,
                          за живите, превръщайки се в хляб.“

                          Отивам си! Какво, че си отивам,
                          отворил се, затваря се кръгът:
                          безсмъртна е онази страшна нива,
                          в която всички преди мен класят.
                          Alfa Romeo 156,2.0TS 98 г.
                          Нагоре по стълбата, която води надолу
                          sigpic

                          Comment


                          • Една дума не казва нищо
                            и в същото време крие в себе си всичко
                            по същия начин както вятърът крие водата
                            както цветята, които калта крие.

                            Един поглед не казва нищо
                            и в същото време казва всичко
                            като дъжда върху лицето ти
                            или стара карта на съкровище.

                            Една истина не казва нищо
                            и в същото време крие в себе си всичко
                            като клада която не изгаря
                            като камъкът роден от пръст.

                            Ако един ден се нуждаеш от мен ще съм нищо
                            и в същото време ще съм всичко
                            защото в очите ти са моите криле
                            и е брега където ще се удавя
                            защото в очите ти са моите криле
                            и е брега където ще се удавя.
                            .::se la vita fosse eterna..! tu per chi vivresti ?::.

                            Comment


                            • Никола Вапцаров

                              Ще бъда стар, ще бъда много стар...

                              Ще бъда стар, ще бъда много стар,
                              ако остана след погромите, разбира се,
                              като окъсан рибен буквар
                              модел хиляда осемстотин и четирийсе.

                              Тъй както малките деца разлистват
                              и почват със картинките от края,
                              така и мене днеска ми се иска
                              за бъдещето да си помечтая.

                              Защо пък не? – В мечтите няма цензура,
                              мечтите греят с синкава прозрачност.
                              А по-добре е да подгониш вятъра,
                              отколкото да седнеш и да плачеш.

                              Тогава аз ще имам син,
                              синът ще бъде двадесетгодишен.
                              Alfa Romeo 156,2.0TS 98 г.
                              Нагоре по стълбата, която води надолу
                              sigpic

                              Comment


                              • "И се връщам при теб"

                                И се връщам при теб въпреки гордостта ми,
                                връщам се, защото нямам друг избор.
                                Припомням си дните изпълнени със самота
                                и обикалям местата, където бих могла да те видя.
                                Рецитирам жестовете и думите, които съм изгубила
                                и се връщам при теб, защото в мен има само тишина.

                                Кажи ми дали има някакъв шанс за мен,
                                някаква възможност, някаква емоция,
                                че нямаш друга свежа и нова песен.
                                Кажи ми, че още има нещичко, каквото и да е
                                останало от нас в твойте очи.

                                Връщам се при теб, защото още те желая,
                                връщам се при теб, дори да трябва да тичам срещу вятъра,
                                връщам се защото имам нужда от теб.
                                Обзета от безпокойство искам отново да
                                съм в силните ти прегръдки за да не се
                                чувствам повече толкова крехка.

                                Кажи ми дали има някакъв шанс за мен,
                                някаква възможност, някаква емоция,
                                кажи ми, че и ти още слушаш нашата песен.
                                Кажи ми, че още има нещичко, каквото и да е
                                останало от нас в твойте очи,
                                за да знам, че можем да имаме нова, свежа песен.


                                Кажи ми нещичко, каквото и да е
                                и се връщам при теб.
                                .::se la vita fosse eterna..! tu per chi vivresti ?::.

                                Comment

                                Working...
                                X